Една случка изплува в съзнанието ми. Преди около 5-6 години си порязах показалеца на лявата ръка с макетен нож. Няма да ви казвам колко кръв изтече и как ме болеше. Отидох в спешен центтър-Варна. В Окръжна болница. Там имаше един лекар, един лекар стажант и мед сестра, на около 45-50 години. Кое е възмотителното. Първо, дежурният лекар, дойде до мен много, много бавно. Видя, че съм жестоко пострадал, отлепи ми кожата от първа фаланга на пръста при което започна обилно кървене. Искал да види дали не са прекъснати нервите. После нареди на стажанта да ми бие две упойки и да ми сложи три шева. Инжекциите бяха поставени така, сякаш ,не ме лекуват, а ме мъчат. Мед сестрата имаше толкова много златни пръстени и тежък златен ланец, че я помислих за рекламно лице на златарски магазин, а не за сесреа от болница. Смятам, че при това положение, трябваше да ме зашие, дежурния лекар, а не стажанта. Аз бях за ттях опитно зайче на което правят опити. И за капак накрая ми поискаха да отида до аптеката и да им купя всички консумативи за манипулацията които бяха използвали. Ами аз за какво си плащам тогава осигуровките???? Нали ме приемат по спешност, ами ако нямам пари, какво ще ме карат да им измия стълбището ли???????

покъртително. и на мен са ми се случвали подобни ужаси. Като например, в спешното в Русе ме накараха да сложа памперс на собствения си баща, който беше в безсъзнание полумъртъв след много тежък инсулт. през това време лекарите, сестрите и санитарката стояха и ме гледаха от страни. Да не говорим че преди това ме накараха да отида и да купя влажни кърпи за да го изтрия преди да му сложа памперса.