Постинг
24.08.2010 18:12 -
Новият морал на света
И ето сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам има много “светила”
пишещи на таз стена.
И думи, думи. думи,
безчетни, безмълвни слова.
Те задръстват ми висшата чакра,
и карат ме пак да се къпя
със светена вода
чак от Акра.
Безспорно има добри,
но някой трябва да брои
поне до триста тридесет и три
преди да почне да “твори”.
И хващат ме стомашните разстройства
Щом седна и случайно прочета,
Как някой –“бръснел планината”,
а Пикасо държал го за ръката!
Накрая станала една-воняща купчина
с лай….лайкучки.
Но другото е по-тревожно,
че много хора пляскат на това!?
Зомбирани с хипноза от абстрактни думи,
вербална дрога, бягство от реалността.
И ето как на смях и на шега,
и на торта поникнаха крила.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол