Постинг
21.09.2013 11:38 -
Сензитивни импресии
1. Толкова беше никакво и сиво и отнесено. Но изведнъж те усетих. Дори не те бях видял. Беше на няколко метра зад мен, просто си седеше в страни на спирката. В дънки и блузка нищо искрящо, Разпилени коси и едни спокойни, но толкова дълбоки и поглъщащи очи. Шеметно пъстри и чисти. Около тебе има невидимо сияние, магнетизъм. Забелязах как и другите те гледат - любопитно, жадно, запленено. Но ти беше някъде в себе си. И тогава ме видя. Удостои само мене с вълшебния си поглед, с вниманието си. От очите ти излязоха две примки вързаха ме и ти ме изтегли в себе си.
2.Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху себе си и пръстите, които се заравяха в тях. Вятърът лизна леко сгушените влажни сънища и им пожела още много щастливи мигове.
3.Потръпвам всеки път докосвайки възбудената ти кожа, онази твоя влага по устните ти, само ти я имаш. Оставяш малки, лепкави мокри тръпки по мене,.парещи целувчици... Близваш пръста ми и леко го захапваш, като игриво влюбено котенце и чувам онзи неудържим звук, твоят звук на блаженство, въздишките, които ме възпламеняват……
4.Защо обичам морето ли? Заради тебе! То е сиво и скучно, когато ти не си край него….и мен. Примирам от удоволствие, когато те видя, как ободрено и сияйно излизаш от водата. Мокра и усмихната. Вълните зад тебе се блъскат да те догонят, искайки още веднъж да те докоснат, да близнат поне краката ти. Капчиците се стичат върху приятно загорялата ти кожа, като палави прозрачни калинки.
Казват, че ако една жена е харесвана с мокра коса и без високи токчета, значи наистина е красива. Но ти си нещо повече – ти си неотразима! И аз те заобичах от мига в който те видях за първи път. Излизаше от водата, като Афродита от пенливите вълни. А сега, лежа нагрят от слънцето, а ти се приближаваш плавно и лягаш върху мен да ме освежиш.
2.Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху себе си и пръстите, които се заравяха в тях. Вятърът лизна леко сгушените влажни сънища и им пожела още много щастливи мигове.
3.Потръпвам всеки път докосвайки възбудената ти кожа, онази твоя влага по устните ти, само ти я имаш. Оставяш малки, лепкави мокри тръпки по мене,.парещи целувчици... Близваш пръста ми и леко го захапваш, като игриво влюбено котенце и чувам онзи неудържим звук, твоят звук на блаженство, въздишките, които ме възпламеняват……
4.Защо обичам морето ли? Заради тебе! То е сиво и скучно, когато ти не си край него….и мен. Примирам от удоволствие, когато те видя, как ободрено и сияйно излизаш от водата. Мокра и усмихната. Вълните зад тебе се блъскат да те догонят, искайки още веднъж да те докоснат, да близнат поне краката ти. Капчиците се стичат върху приятно загорялата ти кожа, като палави прозрачни калинки.
Казват, че ако една жена е харесвана с мокра коса и без високи токчета, значи наистина е красива. Но ти си нещо повече – ти си неотразима! И аз те заобичах от мига в който те видях за първи път. Излизаше от водата, като Афродита от пенливите вълни. А сега, лежа нагрят от слънцето, а ти се приближаваш плавно и лягаш върху мен да ме освежиш.
Вълнообразно
Капитализъм- погребан от Маркс
Още нещо за деня на народните будители-1...
ЛИЦЕТО НА "КОНТРАПРОТЕСТА"
Още нещо за деня на народните будители-1...
ЛИЦЕТО НА "КОНТРАПРОТЕСТА"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
