Догаряха дървата в камината. И в мен догаряше едно сърце. Навън крещеше злобно зимата. Душата за любов зове.   Поглеждам плахо в огледалото. От там ме гледа някой друг. То в сълзи е обляно цялото и пита ме, защо съм тук?   Едвам преглъщам същността си и болката и целият товар. Съдбата ме излъга със съня си във който бях на всичко господар!

Много докосващо пресъздаден сън..
....................
Едвам преглъщам същността си
и болката и целият товар.
Съдбата ме излъга със съня си
във който бях на всичко господар!
....................
но тъжно..
Лека вечер ти желая Сав...