и пръстите ти шепнат

на сърцето ми истини.

А в очите ти отново има

лунно затъмнение…

Промъкваш се в душата ми.

Притискаш я нежно до себе си

и се разливаш в нея,

като жадна глътка.

А вятърът сякаш ни дебне

и ни разлита из стаята.

Лизва пердетата,

разтваря душите ни

и ни тласка

навън и навътре.

Над вълните на времето

Над звездните бездни.

Летим и отиваме някъде.

В отвъдното на отвъдното

и още натам...

Където сме неистов вик

от блажено щастие и безумие.

Миг в който искаме да останем.